Балансът между професионалния и личния живот често се смята за ключ към всичко – от здравословния начин на живот до психологическо благополучие. Затова за всеки, който обмисля да се премести в чужбина, е важно да разбере отношението към работата в съответната страна.
Кои страни могат да се похвалят с най-добра хармония между професионалния и личния живот? BBC търси отговора през преглед на Глобалния индекс на баланса между професионалния и личния живот за 2023 г. от HR-технолигичната компанията Remote. Той взема предвид аспекти като годишен отпуск, плащането на полнични и размера на платения отпуск по майчинство. Разгледани са данните за баланса между професионалния и личния живот на ОИСР, които анализират колко часа работят служителите и колко време хората отделят за отдих и лични грижи в 22-те страни членки на организацията.
5-те най-високо класирали се страни
Нова Зеландия
Снимка: iStock
Нова Зеландия е начело в класацията на Remote с 26 платени седмици отпуск по майчинство, което се дължи на сравнително високата минимална заплата, 32 дни задължителен годишен отпуск и минимум 80% от заплалтата като задължително обезщетение по болест.
„Но повече от всяка конкретна политика, цялостната култура е тази, която прави работата по-спокойна“, казва Ерин Пари, канадка, която живее в Нова Зеландия и работи в областта на маркетинга.
„Като канадец имаш такова отношение към работата, че можеш да я свършиш „или да умреш“, казва тя. „Просто не знаех как ще преживея това“. Когато посещава Нова Зеландия през 2015 г., страната сякаш ѝ предлага различен подход – който, след като се премества там за постоянно през същата година, до голяма степен оправдва очакванията.
ОЩЕ: Колело на баланса: Какво е това и как да го използвате, за да промените живота към по-добро?
Разбира се, Нова Зеландия не е идеална. Данните на ОИСР показват, че 14% от служителите работят над 50 часа седмично, повече от средното за ОИСР равнище от 10%. И отделят малко по-малко време от средното за ОИСР, 14,9 часа на ден, за лична грижа (като хранене и сън) и свободно време (включително прекарване на време със семейството и приятелите, хобита и гледане на телевизия). Пари посочва, че някои от държавните помощи, които предлагат други богати страни, като застраховка на работниците в случай на безработица, не се предоставя от Нова Зеландия, а разходите за грижи за децата са високи и се увеличават.
Освен това спокойният подход към работата в Нова Зеландия може да има и недостатъци. „Ако се опитвате да свършите нещо и то спешно, просто е невъзможно“, казва Пари. „Декември например е направо за отписване – хората просто спират да отговарят на имейли и нищо не се случва“, добавя тя.
Въпреки това, казва Пари, културният подход на Нова Зеландия към баланса между работата и личния живот е трудно да се победен. „Основните приоритети на хората са семейството, благосъстоянието, отдихът, пътуванията“, казва тя. „Те наистина възприемат времето си като много ценно и вярват, че работата е средство за постигане на целта – а не целият ти живот.“
Испания
Снимка: iStock
Испания е на второ място в класацията благодарение на предимства като 26 дни задължителен годишен отпуск. Междувременно според данните на ОИСР работниците в Испания отделят най-много часове от деня си на отдих и лични грижи извън всяка друга страна, освен Италия и Франция. Само 2,5% работят по-дълго от стандартното си работно време.
Това не е изненада за Изабел Клигер, автор на пътеписи, която е живяла в Швеция, Обединеното кралство, Ирландия а от 2010 г. – в Барселона. „В Обединеното кралство и Ирландия толкова много хора прекарват цялото си време на работа, а когато не работят, общуват с колегите си“, казва тя.
В Испания обаче не е така. „Когато срещнете хора тук, те не те питат веднага с какво се занимавате. И не говорят за работа извън нея“, обяснява тя. „Може би, ако се срещнете с някого за питие направо от работа, той може да каже: „Имах най-лошия ден.“ А след 10 минути вече да говорите за нещо друго.
ОЩЕ: Как да измерим баланса между личния и професионалния си живот
Въпреки това, често можем да чуем испанците да казват, че работят много дълго, отбелязва тя. Отчасти това се дължи на промяната на работното време. Преди, традиционният работен ден е бил от 08:30 до 13:30 часа, с един или два часа сиеста, която приключвала в 19:00 или 20:00 часа. Но сиестата намалява от години. В резултат на това някои работници вече не ползват обедната почивка, а остават в офидса до късно. За да се пребори с тази промяна, през 2016 г. тогавашният министър-председател на Испания влезе в заглавията, като обяви, че иска работният ден да приключва в 18:00 часа.
Въпреки това по последни данни на ЕС испанците работят средно 37,8 часа на седмица – само с около 20 минути повече от средното за Европа. За онези компании, които още практикуват дълги обедни почивки през лятото, е разпространена петъчна традиция, наречена jornada intensiva: вместо обедна почивка служителите си тръгват от офиса в 15:00 часа. „Резултатът е култура, която за нея има своите приоритети“, казва Клигер. „Не живеете, за да работите. Работите, за да живеете“.
Дания
Снимка: iStock
Малцина разбират повече от Хелън Ръсел, автор на книгата „Годината на датския живот“, която живее в Дания вече повече от десетилетие, предимствата на баланса между професионалния и личния живот. „Работих като журналист в Лондон в продължение на 12 години“, казва тя. „Работех часове наред. Беше натоварено. С пътуването от и до работното ми място в Лондон често оставаше много малко „живота“ в частта за баланса между работата и личния живот. Просто си мислех, че това е нормално. И тогава се преместихме тук.“
Освен всичко друго, това, което прави впечатление е колко строга е границата между „работа“ и „живот“. „Работният ден започва в 08:00 ч. Хората обикновено затварят компютрите си в 16:00 ч.“, казва тя. Тъй като децата обикновено трябва да бъдат взети от детската градина около 16:00 часа, всички – дори и тези без деца – приключват работния си ден тогава. „Между 16:00 и 19:00 часа всеки ден има семейно време, в което семействата са заедно. Може би отговаряте на няколко имейла, след като децата са си легнали, но иначе сте приключили. А това означава, че и на хората без деца е позволено да отделят свободното си време и хобита със същия приоритет, който родителите предоставят на децата си.Напълно приемливо е да запишете в дневника си: „Трябва да отида на фитнес“ или „Имам курс по бадминтон“.
ОЩЕ: Кои са топ 5 на най-големите градове в Испания
Това приоритизиране на баланса между професионалния и личния живот е установено и в класациите на ОИСР и Remote. Само 1% от датските служители работят над 50 часа седмично, много по-малко от страни като Италия (3%) или от средното за ОИСР (10%). Освен това те отделят 15,7 часа на ден за лично и свободно време, което е повече от средното за ОИСР. Гъвкавата работа е подкрепена – в действителност схемата Flexjobs, в която работниците могат да поискат различни работни часове, модели или дори по-малко физически натоварващи задачи, стартира още през 1998 г.
Освен това страната предлага 36 дни задължителен годишен отпуск, което е сред най-високите нива сред богатите страни, а работниците се изплаща 100% от заплатата има за болнични.
Франция
Снимка: iStock
По данни на ОИСР хората във Франция разполагат с 16,2 часа на ден за лично и свободно време, като по този показател отстъпват само на Италия. В класацията страната се нарежда на 3-о място – по-специално с един от най-големите брой дни за задължителен годишен отпуск – 36.
Всъщност, дори в оживен град като Париж, казва Сара Мичо, канадски предприемач и фрийлансър, преместила се в столицата през 2021 г., местните жители дават приоритет на времето извън работа. „Френската култура насърчава чувството за релаксация и почивка“, каза тя. Пример за това е културата на кафенетата: тя казва, че е обичайно да се видят хора, които седят и си почиват навън по всяко време на деня, особено когато времето е хубаво – и не само с приятели или колеги, но и на спокойно кафе насаме.
ОЩЕ: 4 бюджетни дестинации в Европа, които си заслужава да посетите
Разбира се, това още зависи от индустрията и професионалната ролята, казва тя. Мичо е била на стаж в модната индустрия, където работното ѝ време е било от 10:00 до 19:00 – и много други хора също са пътували до вкъщи по това време. Всъщност 8% от служителите във Франция работят над 50 часа седмично, което е по-малко от средното за ОИСР, но още е по-високо от много други страни с най-добри резултати.
Но като цяло, подходът е балансиран, с акцент върху културата, а приоритетното финансиране на изкуствата и културата във Франция е от значение, добавя тя. „Това също помага да се осигури баланс от натоварения професионален живот. В метрото виждате предстоящи изложения или събития, които се рекламират“, казва тя. „Има повече усещане, че имаш живот извън работата си.“
Италия
Снимка: iStock
Популярната италианска фраза il dolce far niente (сладостта да не правиш нищо) не е само на думи. „Мисля, че италианците са измислили концепцията за баланс между работата и личния живот“, споделя Андрес Урибе-Ороско, адвокат, който работи в Рим, след като е живял в Колумбия и САЩ. „Хората не тичат постоянно като пилета без глави в имено на „работа, работа, работа“.
Данните на ОИСР потвърждават това. Служителите на пълен работен ден отделят 69% от деня си – 16,5 часа – за лични грижи и свободно време. Това е с 1,5 часа повече от средното за ОИСР, което я прави страната от общността, в която хората разполагат с най-много свободно време. Същевременно, докато 10% от служителите в ОИСР работят много дълго (над 50 часа седмично), в Италия това са само 3%.
„Хората смятат, че италианците не работят. Не, италианците работят много. Те просто са продуктивни. Правят това, което трябва, и го правят бързо, за да могат да се насладят на дългите си паузи за кафе“, казва Урибе-Ороско.
ОЩЕ: Кои места в Италия да посетим по време на ваканцията си?
Разбира се, има и недостатъци. В страната има по-висока безработица и по-ниски средни заплати от много други страни от ОИСР, например. Италия също се представя много по-зле – заемайки 22-ро място – в класацията, която взема предвид аспекти като общия индекс на щастие и включването на ЛГБТК+.
Липсата на култура на бързане може да се отрази и на ежедневната ефективност. Когато живееш в Италия, за посещение на пощата, като например подновяване на разрешително за строеж – около половин ден. Предимството? Вместо да го възприемат като на „изгубено“ време, хората го усещат като потенциално свободното време. И ако носите винаги със себе си добра книга, откривате il dolce far niente дори при най-неочаквани обстоятелствата.
